До десет дни ще стане ясно дали ще бъде спрян временно приемът на нови заявления за екооценка на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ), докато бъде изготвена стратегия за развитието на водните и соларните паркове, геотермалните източници и мощностите на биомаса.

Това съобщи министърът на околната среда и водите Нона Караджова след среща в сряда с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), в която участва и енергийният министър Трайчо Трайков.Направеното преди месец предложение за мораториум върху стартиращите ВЕИ-проекти предизвика бурната реакция на инвеститорите в сектора, които коментираха, че така България гони над 1.3 млрд. евро. В сряда те отново заявиха, че не се налага спирането на приема на заявления, а въвеждането на рестриктивни правила за реализацията на ВЕИ-мощности, които да гарантират енергийната сигурност и опазването на околната среда.

Караджова и Трайков обаче смятат, че тази мярка е необходима, но крайната дума по въпроса ще има Народното събрание.

Трайков се съгласи с коментари от страна на бизнеса, че са "продадени твърде много билети за представлението “Вятър и слънце“ и касите трябва да затворят" за чакащите на опашката. “Повечето от тези проекти и без това не биха стигнали твърде далеч заради задръстването на системата“, каза министърът.

Според данни на ръководеното от него ведомство в момента са подадени заявления за 112 вятърни централи с обща мощност 8 950 МВ и за 33 соларни парка с мощност от близо 2 хил. МВ. В същото време окончателни договори са сключени само за 17 вятърни парка с мощност 1177 МВ и са подписани едва два контракта за изкупуване на произведената енергия от 192 МВ мощност. Това е достатъчно показателно, че много от проектите са спекулативни и разрешителни за тях се вземат с цел бъдеща продажба на проектите и реализация на печалба, обединиха становища както представителите на бизнеса, така и тези на държавната администрация.

Само 10-15% от проектите са реални

От КРИБ признаха, че едва 10-15 от заявените проекти са активни и действително се работи по тяхната реализация. Директорът на НЕК Георги Миков заяви, че страната ни реално има нужда от около една пета от заявените инвеститорски намерения, за да изпълни ангажиментите си пред Европейската комисия за 20 на сто зелена енергия до 2020 г.

Необходимо е да се регламентират по-добре правилата във ВЕИ-сектора, за да може да се отсеят сериозните инвеститори от онези, които просто заявяват проекти с цел бъдеща продажба и бърза и лесна печалба, съгласи се Трайков. Той посочи, че например в последно време, заради кризата на пазара на имоти, много от предприемачите, разполагащи с терени за бизнес проекти, което в момента не могат да се реализират, се пренасочват към енергетиката. Те предлагат местата за фотоволтаични и вятърни централи, защото печалбата е гарантирана.

Нови правила обаче ще поохладят инвеститорските ВЕИ-страсти и ще въведат стриктен ред, който да спре проблемите с присъединяването на вятърни и слънчеви мощности.

В момента всеки с намерение за строи такива централи може да поиска от НЕК и електроразпределителните предприятия (ЕРП) да го включи в енергийната мрежа и дружествата са длъжни да направят това и ако нямат електропроводи до терена, да ги изградят за своя сметка.

Това ще се промени, стана ясно от думите на Ангел Семерджиев, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която определя правилата на енергийния пазар.

Вече се предвижда желаещите да ползват мрежата да сключват предварителни договори с НЕК, в които да са посочени сроковете за присъединяване и двете страни да дадат банкови гаранции, че това ще стане.

От КРИБ са съгласни да плащат гаранционна вноска, която да представлява част от цената на заявения капацитет за ползване на мрежата. Склонни са дори за съществуващите проекти в различен стадий на реализация, да внесат авансови плащания в тримесечен срок, за да гарантират сериозността на намеренията си. Това е начин да се покаже и кои от настоящите инвеститори са сериозни, каза Петър Андонов, секретар на КРИБ.

Ново ценообразуване

Предвиждат се и промени в ценообразуването на различните видове зелена енергия. От ДКЕВР смятат да променят практиката си да дават и на стари, и на нови проекти едни и същи цени за произведената от вятър, слънце, биомаса или геотермална енергия. Причината е, че новите технологии са доста по-евтини от реализираните преди няколко години или вече започналите да се строят и те се изплащат доста по-бързо. Затова най-вероятно ще се определят индивидуални цени за различните централи, а не както е сега едни базови по вид енергия, които се актуализират всяка година.

Бизнесът възрази остро срещу предвижданите от Министерството на земеделието и храните законови поправки, които да забраняват ползването на ниви от първа до четвърта категория за изграждане на ВЕИ-проекти. Повечето земеделски земи в България, които се налага да преобразуват предназначението си заради вятърни перки или соларни панели, са четвърта категория и забраната ще блокира много възможности. Оставащата пета категория земи пък са основно в планински и полупланински региони и се застрашава биоразнообразието и съществува опасността да се засегнат защитени НАТУРА-зони.

Освен това, според КРИБ, заявените за ВЕИ-проекти терени представляват едва 0.4 на сто от нивите в страната. Заблуда е, че като се разположат фотоволтаични панели или вятърни перки земята под тях става неизползваема, заявиха инвеститорите. Под ветрогенераторите спокойно може да се гледат земеделски култури, а под слънчевите панели, които се монтират на колове над земята, практиката е да се сеят сенчестолюбиви растения, обясниха те.

Инвеститорите смятат, че вместо забрана за използване на плодородни земи за ВЕИ-проекти, по-удачно ще е да се въведе по-висока такса за преобразуване на предназначението на нивите.

Накрая министрите и бизнес организацията се обединиха около становището, че всички предложения от дискусията ще бъдат обобщени и ще се реши как да се приложат те в бъдещите нови правила в сектора. Почти е сигурно обаче, че на новите инвеститори, чакащи на опашката за разрешителни, ще им се наложи да почакат поне до август, когато ще се приеме ВЕИ-стратегията, а евентуално и новият режим в сектора.

14.01.2010

http://www.mediapool.bg/