Слав Славов е координатор за Европа и Централна Азия в Световния енергиен съвет (в Лондон). Ръководител е на изследванията на организацията "Зависимостта на европейските икономики от енергийните кризи" и "Бъдещето на атомната енергетика в Европа". От 1980 г. до 2004 г. е бил експерт в отдела по енергийна политика на ООН. Ръководил е проекти за енергийна ефективност, нови източници на енергия и за преструктуриране на въгледобива в Източна Европа. Бил е координатор на ООН за ОПЕК и МААЕ. Работил е в минно енергийни компании в България и Алжир.

Каква промяна в енергийна си политика предприе ЕС, за да избегне в бъдеще енергийни кризи като тази през януари?


- Газовата криза, която сполетя Югоизточна и Централна Европа, беше безпрецедентна и накара всички засегнати страни да се замислят сериозно за последствията от такива потенциално възможни кризи и в бъдеще. Мерките, които ЕС подготвя в момента, могат да се разглеждат в близка перспектива и в по-далечна (след 10-12 години). Основните мерки в близко време са приемане на допълнителни регулиращи разпоредби. Такива например са по-голяма прозрачност при сключване на договор между доставчик и потребител на газа; обвързване на транзитната страна с условия; прилагане на единна международна формула за транзитните тарифи. Регулационните мерки трябва да се придружават със срочни инвестиции за подобряване на вътрешноевропейските връзки между газовите системи на съседните страни. Например такива набелязани са между България и Румъния, между Турция и България, между Гърция и България. Това ще помогне не само да се обменят обеми от природен газ в случай на криза, но и възможност за обръщане на газовия поток. Обръщане на газовия поток спаси Словакия през януарската криза. След спиране на газа от изток словаците захраниха Източна Словакия с газ, идващ от запад. За да се осъществи такъв процес, са нужно съдействие и солидарност на ниво компании между съседните страни. ЕС в момента подготвя документ за солидарност в случай на криза. Мерките в по-далечна перспектива се състоят в реализиране на предвидените проекти за доставяне на природен газ от Каспийския басейн, Средния изток и Русия, а също и възможности за доставка на втечнен газ. За всичко това са нужни огромни инвестиции.

Енергийният пазар на България е силно уязвим и зависим от външни обстоятелства. Какво трябва да се направи, за да имаме енергийна независимост?

- Българската икономика е силно зависима от внос на енергоизточници, но това се отнася не само за нея. Зависимостта на 27-те страни - членки на ЕС, е средно 58% и расте всяка година с 1.5%. Всяка страна мисли как да намали тази зависимост, но това не означава, че трябва да се стреми на всяка цена да произвежда отечествена енергия. Ако доставките на дадена страна са разнообразни по източници и ако тя се стреми към различни видове енергия, добивани на конкурентни цени, това е най-добрият модел. Трябва да се използват всички източници, тъй като в даден момент те са конкурентоспособни по различен начин. Една страна, внасяща енергия от различни и надеждни източници, може да бъде зависима, без да е уязвима, и да поставя своята икономика в кризисно положение. С други думи, пълна независимост не е възможна, но тя не е и необходима, ако вкъщи ще произвеждаш енергия на неконкурентни цени.

Създава се едно усещане по отношение на големите инфраструктурни проекти като "Южен поток", "Набуко", че решенията се вземат на политическо ниво, без да е преценено доколко тези проекти са рентабилни за страната.

България в днешното си положение е по-скоро транзитна, отколкото страна на потребление на природен газ. България стои на едно от последните места по потребление на газ в Европа и има няколко фактора за това - най-важните са високата цена на газа, която не е по джоба на българина да плаща, и нивото на разпределителната газова инфраструктура в страната. Аз считам все пак, че всеки допълнителен източник на доставки, минаващ през страната, е от полза за по-далечните перспективи, разбира се, след по-задълбочена обосновка и по-малки разходи.

Кой от двата проекта - "Набуко" или "Южен поток" - трябва да бъде приоритетен за нашата страна с оглед на икономическата ни изгода?

- Определено и двата са изгодни, ако се осъществят, още повече че не вярвам, че България ще инвестира много в тях. България ще има само полза. Тези проекти са конкуриращи се само в горната си част (между доставчиците), но не и за Европа. Ако ЕС днес консумира около 500 млрд. куб.м, след 10 години ще бъде 700 млрд. Потреблението нараства с такъв ръст, че вероятно ще може да се обезпечи само ако втечненият газ навлезе бързо на газовия пазар. И тогава този пазар ще се превърне от регионален (чрез газопроводи) в глобален (както петрола) - явление, което ще го направи по-задоволен и независим геополитически.

Много се говори за нашата енергийна зависимост от Русия. Какво е вашето становище по този въпрос?

- Наистина не е добре да си зависим само от един доставчик дори той да е изключително надежден и коректен. Това го показа последната криза, която в действителност е и първа. България може и трябва да търси диверсификация, без да ограничава своето сътрудничество с Русия. ЕС пропусна много изгодни моменти в отношенията с Русия и вече съжалява, че не е намерил път за договореност. Разговаряйки индивидуално с всяка страна, Русия успя да договори важни проекти за късо време. Такива са "Северен поток" с Германия и "Южен поток" с Италия. Германия например все повече се свързва с Русия, особено на газовия пазар, но никой там не говори, че тази зависимост е рискова. Днес живеем в глобална икономика и икономическият интерес е по-важен от някои политически припеви.

Атомната енергия преживява период на възраждане според МААЕ. Кое налага възвръщането и развитието на ядрената енергетика?

- Наскоро приключи двегодишното изследване на Световния енергиен съвет "Бъдещето на ядрената енергетика в Европа". Ние считаме, че ядрената енергия има своето място (31% от електричеството в Европа) и че ще има още по-голямо значение през следващите години, тъй като е най-доказаното решение срещу климатичните изменения. В близките 15 години ще бъдат подменени почти всички ядрени реактори в 15 страни на ЕС, а това към днешна дата са 152 реактора. Нови мощности се предвиждат даже и в страни като Италия, в която имаше мораториум.

Ядрената енергетика със своето развитие в момента е икономически много изгодна. Тя осигурява един мегават/час електроенергия със себестойност 35-40 евро, което е сравнително ниска цена, в която се включват абсолютно всички разходи. Икономически ядрената енергетика е изгодна и защото почти не се влияе от промените в цената на горивото. Дори 2-3 пъти да се повиши цената на урана, цената на електроенергията от АЕЦ остава сравнително ниска и предсказуема.

Колкото до България, нашата страна има голям опит и кадри и затова построяването на АЕЦ "Белене" трябва да бъде един от енергийните приоритети. Така България ще обезпечи своята независимост от внос на електрическа енергия в далечна перспектива, ще установи една приемлива структура на енергийната смес и не на последно място ще произвежда ел. енергия без емисии.

България е поела ангажимент пред Брюксел делът на възобновяемите източници да бъде 20% до 2020 г. Каква трябва да бъде енергийната ни стратегия, за да се спази този срок?

- В своята енергийна стратегия ЕС фиксира постигането на три цели от двадесет процента: повишение дела на възобновяемите източници до 20%, намаляване на емисиите с 20% и подобряване на енергийната ефективност с 20%. Това са изключително амбициозни цели, чието постигане изисква не само правителствена воля, но и много пари за инвестиции. Затова стратегията трябва да бъде насочена към развитие на тези източници, които са сравнително конкурентоспособни на традиционните, например вятърната енергия от малки водни централи, от биомаса в изгодни случаи, слънчева - в битовия сектор. Не трябва обаче да се развиват проекти, изискващи големи субсидии от държавата. В настоящата криза развитието на възобновяеми източници е ограничено поради липса на финансиране. Само 5% от тези инвестиции са обществени пари, останалото е от частния сектор, който финансира само когато има печалба.

Как виждате България като енергиен център на Балканите?

- България винаги е играла много важна роля за енергетиката на Балканите. И тя пак ще играе след построяването на предвидените газопроводи и АЕЦ "Белене". Не зная какво се влага в това понятие като енергиен център на Балканите, на мен ми звучи повече като политически лозунг.

България е последна от страните на ЕС по енергоемкост на единица БВП. Какви действия трябва да бъдат предприети, за да се стимулират мерки за енергийна ефективност?


- Най-сериозна работа на България предстои в тази област. И отново тук нещата започват със създаването и прилагането на една сериозна политика и регулации. Във всеки сектор на икономиката при изпълнение на всеки проект част от него да бъде по енергийната ефективност. Същите решения и поощрителни мерки трябва да се прилагат и в битовия сектор, а такива има много. Необходимо е да се работи по този въпрос с населението и най-вече с децата. Това обучение е задължително да намери място в учебния процес още в по-ранна детска възраст.

източник: в-к Дневник