ЕП прие проект за бъдещата енергийна стратегия на Европейския съюз
ЕП прие множество препоръки за бъдещата енергийна стратегия на ЕС. Депутатите настояват за приемането на задължителни планове за действие в извънредни ситуации, за повече взаимосвързаност между мрежите на държавите-членки, за нови газопреносни коридори, за инвестиции в ядрената енергетика и за определяне на нови цели на ЕС за климатичните промени до 2050 г, включващи съкращаване на емисиите на парникови газове с поне 80%.

На 3 февруари 2009 г. Европейският парламент прие с голямо мнозинство доклада на Anne Laperrouze (АЛДЕ, Франция) относно втория стратегически енергиен преглед, който ще бъде включен в дневния ред на Европейския съвет на 19-20 март като част от обсъжданията относно бъдещата енергийна стратегия на ЕС, съобщиха от българската пресслужба на ЕП.

Уроци от кризата: създаване на национални и на ЕС планове за действие в извънредни ситуации
В светлината на неотдавнашната газова криза между Украйна и Русия, която остави без отопление много от гражданите на ЕС, депутатите настояват Европейската Комисия да предложи преди края на тази година промени в директивата от 2004 г. относно сигурността на снабдяването с газ. Парламентът иска преразглеждането на директивата да включва създаване на ефективни национални и европейски планове за действие в извънредни ситуации, които да предвиждат общо обявяване на извънредна ситуация, разпределение на наличните доставки и инфраструктурен капацитет сред засегнатите страни, както и задействане на извънредни мерки в незасегнатите или по-малко засегнатите страни, за да се увеличат наличните количества газ за засегнатите държави.
Депутатите подчертават необходимостта от създаване на единна европейска газопреносна мрежа, свързваща всички държави в ЕС, както и необходимостта ЕС и държавите-членки да развият капацитет за съхраняване на природен газ с бързо освобождаване. Те настояват за развиване на връзките между преносните мрежи за природен газ и електроенергия, които преминават през Централна и Югоизточна Европа в посока север-юг, като в частност мрежите в Прибалтийския регион бъдат интегрирани в западноевропейската мрежа.

Тристранно споразумение между ЕС, Русия и Украйна за гарантиране транзита на газ
Дори при осъществяване на амбициозните планове за икономии на енергия, ЕС най-вероятно ще продължи да бъде зависим в средносрочен план от доставки на изкопаеми енергийни източници от трети страни, подчертават депутатите. Към днешна дата ЕС внася 50% от енергията, която консумира, като този дял може да нарасне до 70% към 2030 г.
Според депутатите, ЕС, Русия и Украйна трябва да сключат тристранно споразумение, което да гарантира доставките на газ от Русия през Украйна към ЕС през идните години. Те се застъпват също за включване на клауза за енергийна сигурност в бъдещите споразумения за търговия, асоцииране, партньорство и сътрудничество с държави производители или през които се осъществява транзит на енергоизточници. Клаузата трябва да забранява нарушаване на доставките вследствие на търговски спорове. Освен това парламентът подкрепя сключването на широкообхватно ново споразумение с Русия, което да замени Споразумението за партньорство и сътрудничество от 1997 г.

Повече тръбопроводи и терминали за втечнен природен газ
Парламентът подкрепя проектите за разнообразяване на източниците на енергия и пътищата за тяхната доставка, по-специално проектите Набуко, газопровода Турция-Гърция-Италия и Южен поток. В дългосрочен план, когато политическите условия позволят, е особено важно осигуряването на доставки от други страни в Каспийския регион, като Узбекистан и Иран, които да бъдат допълнителен източник на енергия за ЕС.
Депутатите считат също така, че трябва да се развие достатъчен капацитет за използване на втечнен природен газ, като всички държави-членки трябва да имат равен достъп до инсталациите за втечняване на газ в държавите производителки и до терминалите за втечнен природен газ.
Европейските депутати призовават също Комисията да обмисли разширяване към трети страни на Енергийната общност между ЕС и Югоизточна Европа, както и да се създадат нови регионални енергийни пазари (по модела на югоизточната европейска енергийна общност) със съседни страни, като например Евросредиземноморската енергийна общност, които да гарантират сигурността на доставките.
Цели на ЕС за борба с климатичните промени до 2050 г: 80 % по-малко емисии на парникови газове, 60% дял на възобновяемите енергийни източници и подобряване на енергийната ефективност с 35%.
Членовете на ЕП призовават държавните и правителствени ръководители на членките на ЕС да приемат нови цели на политиката на ЕС за борба с климатичните промени, които да бъдат постигнати към 2050 г. Тези цели трябва да включват поне 80 % намаляване на емисиите на парникови газове, подобряване на енергийната ефективност с 35% и достигане на 60% дял на възобновяемите енергийни източници.
Икономиите на енергия са най-ефикасното и с най-висока възвращаемост средство за подобряване на енергийната сигурност, поради което депутатите искат Комисията и държавите-членки незабавно да приемат правно обвързваща цел за подобряване на енергийна ефективност с поне 20% до 2020 г. Другите две цели за 2020 г. - намаляване на емисиите на парникови газове с 20% и увеличаване на дела на възобновяемите енергии до 20% - вече бяха фиксирани в приетия през декември 2008 г. законодателен пакет по енергетика и климатични промени.

Ядрена енергетика на възможно най-високото технологично ниво на безопасност
ЕП смята, че е важно да се запази делът на ядрената енергия в енергийния микс и призовава Европейската комисия да подготви специална пътна карта за инвестиции в ядрената енергетика. Резолюцията припомня, че ядрената енергия се произвежда в 15 от 27-те държави-членки и покрива около една трета от нуждите на ЕС от електроенергия и че понастоящем в четири държави-членки се изграждат шест нови реактора. Депутатите отхвърлиха с голямо мнозинство поправка, призоваваща държавите-членки на ЕС да приемат планове за постепенно спиране на използването на ядрена енергия.
Заедно с това, депутатите подчертават, че ядрената енергия в ЕС следва да се използва на възможно най-високото технологично ниво на безопасност. Според тях, съседните на ЕС държави също трябва да приемат стандартите на ЕС за ядрена безопасност, когато обновяват ядрените си централи или планират да построят нови.
Членовете на ЕП призовават Европейската комисия и Съвета, съвместно с Международната агенция за атомна енергия, да разработят съвместни модели и процедури за да не се допуска мирното използване на ядрената енергия да води до разпространение на ядрените оръжия.
При обсъждането на доклада в пленарна зала особено активни бяха българските евродепутати. Общи моменти в техните изказвания бяха оценката за обективно отразяване в доклада на ролята на ядрената енергетика, както и настояване България, като една  от най-засегнатите от газовата криза страни, да получи повече средства от европейския план за възстановяване, включително за проекта за разширяване капацитета на газохранилището Чирен.
Докладът бе приет с 406 гласа за, 168 гласа против и 87 въздържали се.

Тази информация е предоставена от Експерти по проект Change, изпълняван в рамките на програма Интелигентна енергия за Европа. 

iee.jpg