Различни подходи към еко-иновациите

еekoinДания и Холандия предприемат различни подходи към еко-иновацията, но преследват сходни цели. Дания и Холандия имат много общи черти. С репутация, те са социално-либерални и бързо приемат нови идеи. И двете имат история за настояването на по-голяма равнопоставеност и насърчаване на екологичното мислене. На равнище Европейски съюз, те се борят, макар и не винаги успешно, за приемането на амбициозни политики.

По време на неотдавнашното си председателство на ЕС (първата половина на 2011 г.), например, Дания твърдеше силно за по-сериозни цели относно климата и енергийната ефективност. Но когато става дума за еко-иновации, Дания и Холандия преследват много различни подходи. Дания се класира като еко-иновационен лидер. Нейносто правителство публикува първата еко-иновационна стратегия през 2006 г. По това време министърът на околната среда на Дания е Кони Хедегор. Тя пише, че предизвикателството за политиката в областта на околната среда е „да се създаде основа за икономически разтеж, който не е тежест на околната среда и природата“ и твърди, че ако датските компании биха могли да действат в съответствие с този принцип, те ще получат конкурентно предимство. Стратегията беше последвана от план за действие от девет инициативи за еко-технологии, от иновационни сътрудничества, до промотиране на здравословна околна среда.

Успешните датски правителства продължиха в същия дух. През юни Ида Аукен, министър на околната среда на Дания от октомвреи 2011 г., публикува подробности за новата схема, Технологично развитие в областта на околната среда и Програмата за демонстрации(ТРООПД). Тя подсили посланието, че еко-иновациите са основа за разтеж. Датски компании може да „правят добър бизнес като инвестират в зеления преход“, каза тя.

Чрез ТРООПД, датското правителство ще насочи 40 млн. крони (5,4 млн. евро) в иновационни грантове за стимулиране на екологични технологии, изследвания и разработки от компании. Приоритети ще бъдат водата и адаптацията към изменението на ефективността на ресурсите и отпадъците, замърсяването на въздуха и шума в градските зони и от корабоплаването, химикали, промишленото замърсяване и международното сътрдуничесво в областта на околната среда с особен акцент върху Бразилия, Китай, Индия и Русия.

Приоритетът на ТРООПД за водата и адаптацията към изменението на климата, например, е проектиран до адресира двойна заплаха: глобалният недостиг на вода и регионалното увеличение на риска от наводнения, в резултат от екстремни метеорологични условия като следствия на глобалното затопляне. Планът отбелязва, че нуждата на света за вода ще натхвърли ресурса с 40% през 2030 г. Датски компании, работещи на водноефективни технологии – като например подобряване на индустриалните технологии или канализационни съоръжения, които могат по-добре да рециклират водата чрез извличане на фосфати – по принцип могат да отворят нови пазари за износ и по този начин да се създадат квалифицирани работни места в своите изследвания и производствени обекти. От управлението на наводненията, планът отбелязва, че има „нужда от нови технологични решения, за да се справят с наводненията, причинени от по-чести тежки случаи на обилни валежи“.

ТРООПД отключва и редица други допълнителни правителствени инициативи, включително програма за насърчаване на замяната на опасни химикали в продуктите, както и програми за сътрудничество в областта на промишленото замърсяване от компании работещи в „приоритетни области“. Датският план съвпада с планът на ЕС за еко-иновации (СОМ/2011/0899), което също осигурява рамка и фокус за закони и инициативи за насърчаване на икономическито озеленяване, като например REACH законодателството (Регламент Но. 1907/2006 относно регистрацията, оценката и разрешаването на химически вещества) и индустриалната политика.

Холандски подход

Докато Дания насърчава еко-иновациите като чадър за редица други дейности, Холандия поема по секторен подход, без централна политика за еко-иновации, но с набор от политики, предназначени за постигане на подобни резултати.

Две скорошни инициативи се открояват като „Топ секторите“ иновационни и споразумения и Зелени сделки.

Топ програмата се управлява от Министерството на икономиката, земеделието и иновациите. Говорителката на министерството Лиза Невес Гончалвес казва, че целта и е да се съсредоточи върху това, какво точно прави Холандия за насърчаване на иновациите в тези сектори, така че Холандия е „в петте най-големи в света през 2020 г.“ Топ секторите са земеделие, химикали, творческите индустрии, енергия, високотехнологични индустрии, градинарство, науките за живота и здравеопазване, логистика и вода.

Нововъведенията в тези сектори, в общи линии означават еко-иновации, Невес казва „Имаме големи проблеми по целия свят и ние искаме да ги решим чрез тези иновационни договори“, обяснява тя. Конкретни дейности, че Топ секторите ще се справят са енергийната ефективност, адаптирането към климатичните и по-малко вреди на околната среда на производството на храни. Чрез включването на творческите индустрии в програмата, правителството ще дисциплинира чадър като архитектура в рамките на еко-иновациите: насърчаване на зелени сгради е холандска приоритет.

Подобно на датското, холандското правителство иска своята еко-иновационна дейност да бъде открита към света. Според правителството, Нидерландия дължи своя просперитет на "предприемачески дух, бизнес проницателност и способност за иновации". Развитие на екологични продукти ще подготви холандския бизнес за експортните пазари на бъдещето.

През 2012 г. в началото публични и частни източници финансират секторната програма с около 2,8 млрд. евро. През 2020 г., Холандия се стреми да използва програмата така, че в областта на научните изследвания и развитието бюджетът да нарастне до 2,5% от БВП.

Зелени сделки

Докато Топ секторите се фокусират върху международната конкурентоспособност, Зелените сделки имат за цел да насърчават и подкрепят вътрешната устойчивост. Граждани, фирми, местни власти и други могат да предлагат проекти на правителството. Проектите трябва да адресират енергийна ефективност, суровини, транспорт или вода. Правителството не предоставя безвъзмездни средства за тези проект, но може да предложи първоначален капитал и заеми чрез иновационен фонд и да ги подкрепо пи различни други начини, включително чрез данъчни облекчения, устойчиви обществени поръчки и дори законопромени, за да се премахват пречките. Един пример за това е нов преглед на планираните законови мерки относно вятърните турбини.

Целта на Зелените сделки е да се подкрепят проекти, които ще дават бързи резултати – ползите трябва да са ясни в рамките на три години. Тази програма е била много успешна. Холандското правителство успяло да подпише 100 Зелени сделки през 2012. До средата на годината тя вече е подписала 130. Зелените сделки промотират повече устойчивост отколкото еко-иновации. Обаче, един от техните ефекти е именно подкрепата за еко-инавации. Един от бенефициентите на Зелена сделка е Зеления химически кампус в Берген-оп-Зум, близо до белгийската граница. Този кампус развива материали и вещества повече на био-основа, отколкото на петролна. Зелената сделка ще подпомогне кампуса като дава на изследователите достъп до капиталови пазари, както и намалява административните пречки, с който могат да се сблъскат, т.к. те се опитват да разработват нови продукти. Кампусът отвори врати през септември 2011, по инициатива на общинските и провинциалните правителства и компанията Sabic.

Въпреки репутацията си на еко-иноватор, Холандия не се счита за еко-иновационен първенец. Еко-иновационната скала на ЕС за 2011 я нарежда малко над средното ниво, но далеч зад лидерите като Финландия, Швеция и Дания, които имат по-централизиран подход към еко-иновациите. Обаче Дания и Холандия имат сходна зелена икономика и стратегия за устойчиво развитие. Холандското правителство се надява, че най-добрите сектори и зелените сделки ще помогнат за тяхното изравняване с еко-иновационните лидери на ЕС.

 

b

Ecrein 2010